|
За икономиката и обществото на знанието и избора на България
доц. д-р Нако Стефанов
Следващата информационна революция е в пълен ход...
Това не е революция в технологията, машините,
техниката, софтуера или скоростта. Това е
революция на КОНЦЕПЦИИТЕ...
(Питър Дракър, 1998)
Днес понятията „Общество на знанието” и „Икономика на знанието” не само широко навлязоха в различни политологически, социологически, икономически и философски работи, но даже и в езика на политическата и стопанска практика. Те още нямат единно, общопризнато в науката и всекидневния живот тълкуване.
Както отбелязват някои автори тези термини „се оказаха толкова психологически приемливи, толкова съответстващи на интуитивните представи на по-голямата част от научната общност за общите тенденции на развитие на цивилизацията, че да се откажат от тях стана практически невъзможно... те станаха толкова общоприети, че съмнението в тяхната полезност и съдържателност се възприема нерядко като признак за задрямала изостаналост и невежество”( вж. Захар Попович. Пост-деформационный кризис "нового общества" – Интернет ресурси).
Под тези термини най-често се разбира, че информацията или знанието се превръщат в ключов фактор в създаването на благосъстояние и развитие. Раждането на този фактор се определя като резултат от разгръщането на научно-техническата революция през втората половина на ХХ век. Вследствие на тази революция се определя, че светът в края на ХХ век навлезе в нова фаза на технологическо развитие. Тази нова фаза, наричана понякога и нов технологичен начин на производство, се определя като постепенно надграждаща се над “индустриалното общество” постиндустриална фаза или „информационен технологически начин на производство.
Така ставаме свидетели как в резултат на комплексната автоматизация и “мрежовизация” информацията постепенно се превръща в основен предмет на труда. Това бележи началото на "информационната революция" като главно направление на научно-техническия прогрес. Същността и е в осъществяването на прехода от епохата на машинната към епохата на "информационната цивилизация", от машинно-фабричното към "информационното общество".Замяната на фабрично-машинната система на производство с гъвкаво мрежово производство предизвиква дълбоки качествени изменения в производствено-техническата структура. При тези изменения тенденциите на новия “информационен” технологически начин на производство, вземат превес над индустриалния технологически начин на производство.
Дълбоката технологическа промяна е съпроводена със сериозни изменения в гео-икономически и геополитически план. Настъпва епоха на бурна, скокообразна, непредвидима и непрогнозируема динамика на цялостната политическа, стопанска и обществена среда в глобален, регионален, национален и местен мащаб. Формира се феноменът на нелинейната, турбулентна динамика. Той се характеризира със скокообразни нелинейни параметри, при което следващата спирала на динамика не винаги представлява постъпателна стъпка на развитие. Т.е. притежава не само количествени, но и качествени различия спрямо предходната спирала. При това тези различия могат да са прогресивни, но не е изключен и регресивен аспект.
В тези условия все повече започна да се осъзнава факта, че е необходимо създаването на абсолютно различен модел на социално-икономическо развитие, качествено различаващ се от всички досегашни модели. Именно този нов модел придоби наименованието „общество” и „икономика на знанието”. Постепенно възникнаха различни концепции и възгледи относно това, какво трябва да представляват „икономиката и обществото на знанието”, какви следва да бъдат различните национални и регионални модели.
На фона на гореказаното неминуемо е и у нас в България също да започнат дискусиите относно това следва ли ние също да мислим за „общество и икономика на знанието” и какъв трябва да бъде нейния образ на българска почва. Даденият материал е нужно да се разглежда като малка стъпчица в начеващата дискусия у нас по въпроса за това как да се формира работещ модел на „икономика и общество на знанието” в България.
Българските реформи като антипод на икономиката и
обществото на знанието
Фактически едно от ключовите обвинения срещу обществото на държавния социализъм бе, че създаденият от него модел не „поема” научно-техническия прогрес. Или най-малкото не го прави в степен достатъчна дотам, че България да успее да се нареди сред първите, които не задължително са големи страни. Достатъчно тук е да се спомене, например, Финландия, пък и други подобни.
Тук не бихме желали да коментираме този въпрос, който сам по себе си заслужава значително изследване. Но не може да не избегнем това да отбележим, че моделът на неолибералното „реформаторство”, договорен на т.нар. „Кръгла маса” и консолидиран в известната „Библия на прехода” – Програмата Ран-Ът, на която програма се кланят всички правителства досега, включителното днешното коалиционно на БСП, НДСВ и ДПС, представлява истински антипод на това, което се нарича икономика и общество на знанието.И за да не сме голословни няколко факта, подкрепени със статистика. ..
Има диаграми, които тк не могат да се поставят. Цялата статия може да се прочете тук:
Какво мислияте за материала?
|
За икономиката и обществото на знанието
