Безкрайно съм Ви благодарна. Донякъде ме успокоявате. Проблемът е, няма диалог. Категорично отказва да разговаря на тази тема с предтекст, че видите ли тези разговори го бутат към друсането. Много рядко в разговор обещава, че повече няма и то когато сме сигурни, че е взел нещо. Като е много зле казва "помагайте", ама за какво да помагаме? Просто да се почувства по-добре или да спре дрогата, или да му намерим забавления, че му е скучно. Поиска да отидем на лекар, че му е зле, заведохме го, ама не ни каза, че има намесена дрога и на лекаря не каза. В случаен разговор разбрахме по-късно. И чак тогава се светнахме. Ние наивниците си мислим, че от безпаричие, от безизходица е в депресия и лекуваме депресия, ама тя не била сама...
Мълчим като неми по цял ден, че то и двамата с баща му само това ни е в ума, пък не може да се коментира. Непрекъснато гледаме какво прави, какво казва, мъчим се по поведението му да разберем дали е друсан или не. Всеки път като иска да излезе си мислим, че отива да се снабдява, пък то просто може да иска да поизлезе. За кола сме категорични-при никакви обстоятелства не му даваме-да ходи с автобуса. Животът ни се обърна с краката нагоре. Крием от всички познати, почти никой не смеем да поканим в къщи, че се изнервя от шума, затваря се в стаята си, непрекъснато е пред компютъра. То там поне да върши нещо смислено, само музика и фейсбука. В къщи няма спокойствие, няма сън, няма почивка, няма разговори, няма усмивки, всички бавно и мъчително умираме.
Съжалявам за излиянията, ама много ми е тежко.