Въпроса е леко извън представите ми за спиране на вещество. Кой кога и как е спрял толкова ли е важно като статистика, и по-дяволите, защо ? Къде е статистиката за това "как си оправихте лайната в живота", например. Така де, спирайте хероина, които иска да го спира, дори евалата на хора които го правят. Върпоса е след това къде са, как са, намерили ли са това безпрецендно щастие със спирането, или просто са продължили живота си напред, без да мислят много.

Малко разговори в този форум са организирани върху най-простия размисъл който всеки зависим човек трябва да си даде. Да не говорим че хората които смятат че спирането не е най важното в живота биват най-малкото неразбрати (ако не и набити може). Защо по-дяволите хора си организирате около спирането на едно вещество, и през цялото това време не сте се замислили дали ще има някаква полза за личния ви живот. Не генерализирам. Много хора които спират, зациклят една неспособност да живеят адекватен ежедневен живот - това е проблем който по-голям от самото друсане.

Shit happens