Както повечето тука и мене ме уцели друг човек за пръв път. Преди това бях вече повече от година на материал като го шмърках. Вече бях в тия среди и имах много "приятели" наркомани като повечето от тях бяха на помпа. Беше въпрос на време и аз да се уцеля. Та в един слънчев ден един от така наречените ми "приятели" ме уцели. Искам да кажа, че в тоя момент всичко се преобърна. Все едно до тогава не друсах материал, ами нещо друго. Нищо общо да го шмъркаш и кика от помпата + че ако до тогава бях стигнал до доза 2 3 пакета за да се оправя то 1 пакетче на помпа ми стигаше. А и не само ми стигаше, ами и се надрусвах много по яко. От тогава 6 години само съм се целил, само един път си спомням, щях да ходя на парти в софия и преди влака ходих да си взема материал, както винаги дилъра закъсня и в последния момент хванах влака, като не можах да мина през аптеката. В влака още изшмърках всичко, а си бях взел за 2 дена, и пак не можах да се оправя като хората. Още със стъпването ми в софия отидох да тарся материал и аптека. Както и да е, както казах друг ме уцели за пръв път, като след това всеки ден го търсих тоя да ме цели. Един ден си бях взел и търсих въпросния тип да ме оправи. Сещам се че нещо бях не издържал, търсих го търсих го, и накрая викам "ебал съм го, ще се опрая сам". Преди това нито бях варял нито се бях целил сам, но всеки път любопитно съм наблюдавал цялата процедура, тъй че само трябваше да приложа теорията на практика. Сварих аз, всичко както трябва, стегнах се мушнах. Учудих се как набързо се оправих сам, от първия път и ми се стори много лесно. После бях горд наркоман, че мога сам да се целя за разлика от много по-стари наркомани, които все други ги целиха. Добре ама на другия ден се уцелих подкожно и се бях надул яко, явно не беше май толкова лесно. Следващите няколко пъти същата работа, не мога да се оцеля като хората и тва е. Бях се направил на решето докато свикна да се целя както трябва, и така... неволята учи. Без да се хваля след години станах спец. Целил съм много по-стари наркомани от мен които не могат и капиляр да си намерят. Дори ми се е случвало да целия циганин в махалата, дето мангалите в махалата съм ги признал за най-големите спецове е целенето. Виждал съм мангали да целят на места дето не можеш да си представиш, че е възможно. И въпреки това, пак много пъти ми се е случвало да не мога да се оцеля както трябва, особено ако съм на някое обществено място и трябва да бързам и постоянно да се оглеждам и да внимавам. За 6 години горе-доло вените ми се бяха запазили, въпреки че имах калцирани вени и такива дето само леко да ги боцна и се праскаха. Искам да кажа че съм от тия дето като си намерят вена, джаскат само там и то в една и съща дупка. Не знам, но аз предпочитах да имам една голяма дупка, от колкото целия да съм нацъфкан. Както казах от материала що годе вените ми останаха добре, но с метадона ги довърших. Понеже след материала минах на медец, като също се целих с разликата, че с метадона се целих с много по големи спринцовки и игли (почти най-големите мускулни, едни черни, сега не се сещам кой размер бяха). Причината беше, че се целих с поне 10мл. мед (почнах от 5) и много тегаво докато си го вкараш всичкото с малка игла + че си на половината като почваш да усещаш кика и така постепенно някак си не е толкова силен. Докато с големия меч си го биеш за секунди и кика те праска изведнъж с цялата си сила. От тия големите игли съм сега целия в белези. 10 пъти като се уцелиш в една и съща дупка и става бая голяма точка, която остава и за в бъдеще като белег. (нещо подобно на дупките който стават при целене в базаликата, стоят като някой вход за букса).
За това как да се целите, според мен е индивидуално. Всеки си знае вените и си има цака за намирането им, която се учи и усъвършенства с времето и многобройните целения.