Никога няма да го забравя онзи ден. След няколко дневни опити за спиране извън София, супер разочаровани от безсилието си, абстинентни, един плаче, друг истеричничи, трети успокоява, отиваме в Пловдив, обикаляме като луди из жегата, за секунда седнахме пред оня магазин с картонената табела СТАФ и с последните си сили газ към София. Събираме всички налични, оставяме някои от компанията да лежат и двете с една страхотна приятелка отиваме на Кравай. Вече се беше стъмнило, сигурно към осем-девет вечерта, заваля проливен дъжд, всички се бяха прибрали и изпокрили и ние с последните пари и бензин, се лутаме мокри на Кравай. Никой не намираме, вече почти пред разреваване и отнякъде цъфна едно същество /последните ми останали бариери ме спират да му напиша името, защото е некоректно и т.н./. Веднага ни увери, че от три дни продава, ние балъчките се вързахме и така с последните пари на компанията, се сдобихме с 1-2 гр. мазилка.