В далечната 92-93 г. в аналогично положение и със същата цел, обикаляме ние Пловдив, като цигане из ЦУМ. За втори път максимум попадат повечето от нас в този град, но решаваме, че е достатъчно голям, за да намерим стаф. Най-сетне в далечината съзираме няколко момчета с цикламени гребени, разкъсани дънки и относително неадекватен поглед. Поради липса на по-себеподобни, присядаме на пейките до тях и почваме да подпитваме. Дрън-дрън, на точната формулировка на един от нашите: "В Пловдив стаф има ли въобще?", момчетата услужливо потвърждават, че ще ни водят. Обнадеждени тръгваме, вървим, едва тътрейки се след тях и на един завой лъсва голям магазин за дънки с надпис STAFF...

Дано не намери госин Иванов пробойни и в моя разказ, че къде ще диря познати отпреди двадесет години за потвърждение..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите