Как се обзаведох с пита пресен пчелен мед, която още е в хладилника ми, ето как. Вече споменах как насред родното черноморско крайбрежие, заобиколен от летуващи, и руски клуб по карате, аз останах на сухо, без метадон.Това се получи след отказа на една от по хубавите сестри, в нашата програма, да ме придружи на курорт, с наличните запаси мед на заведението. Явно взе предложението ми на майтап.Та се внедрих като алкохолна попивателна, из питейните заведения в прилежащия окръг, жално оглеждащ се за съзаклятници по спринцовка. В интервала на рецитираните от мен междуметия "бираСконяк" , каращи гарсона да припка нервно до бара, забелязах отнесено подпухнал субект. Я, викам си, те тоя е от наште, с типичния поглед "мене гледа, тебе види". Бързо се приших към масата му, така рецитала към сервитьорчето стана хоров. Интегрирането ми към средата му не приключи само с оеднаквяването на питиетата ни, а продължи с репликата ми "язе плащам". В създалата се приятелска обстановка, реших да мина директно на въпроса, за апликациите на медеца към изтерзаната от липсата му моя анатомия. Разговора бързо премина към глаголирането на специфичните за темата прилагателни, като : инструменти,шишета( той що им казваше буркани),ама да е пресен, запечатан, и тнт. Само да вметна, че вече бяхме яко фиркани. На другия ден среща в същото заведение, аз бях платил предварително, ми носи пита пресен мед, пита, защото съм искал запечатан( нали меда е запечатан с восък в килийките на питата). Пресен ония ден го е вадил, от там и подпухналия му вид, пчелите го нажилили. Това се случва ден след като трябваше да ми го пратят от София, а не можаха заради атентата същата сутрин в Бургас. Кажи не съм ли късметлия?
Предател в нужда се познава
|