|
|
| Тема |
 СТИХ |
|
| Автор | ПИHД (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 31.05.12 15:36 |
|
|
|
В живота си избирам все трънливите пътеки
не обичам да минавам по загладените, мазни преки
Винаги такъв съм бил, тъй ще бъде и навеки,
сам играя срещу всички, сам играя срещу всеки...
Роден съм със глад наркотичен, той прави живота ритмичен...
към всичко съм много критичен, със лозови клонки окичен!
Мразя да бъда на тясно...хапе ме кучето бясно,
обичам "месото" си прясно,смятам с това си наясно!
Когато завали дъжда и върху мене се излее,
от мен отмива хем калта, хем прай душата ми да пее!
Когато падне с мрак нощта и слънце другъде изгрее..
Аз ставам бодро с добър ден и чувствам, че ми са ЖИВЕЕ!
| |
| |
| 
|
|
