Може би това е правилното отношение - те, децата ни, са достатъчно големи хора, за да поемат отговорност за действията си. Може би това е, от което е имал нужда - гласуване на доверие, че може да се справи сам, че каквото и да направи - той си го прави и да си направи своите грешки. От тук нататък ще знае, че каквото и да стане - добро или лошо, той си е отговорен. Ти можеш да си му подкрепа, но не можеш да поемаш отговорност за действията му. И по този начин може би по-лесно ще осъзнае какво иска... И дано да поиска живот без дрога. Ако стане така - добре, ако стане обратното - негово е решението. Дори и се случат лоши неща - не се обвинявай - негови са решенията.
Радвам се, че звучиш убедена в действията си и успокоена! Желая успех на теб и сина ти!