Мен друго ми е чудно,,, въпросното "социализиране". Може би съм твърде далече от този проблем, за да се изказвам, но все пак ще си позволя да напиша мнението си.
Та звучи ми абсурдно този термин. Най- малкото ,защото смятам, че наркоманския живот е един доста социален такъв. Тия хора си живеят в големите градове, наясно са с това как работи обществото, как се търси работа, как се учи и тн. Не са някви дебили падащи от космоса. Според мен социализацията е мнго по нужна за некой овчар живял цял живот в Долно Уйно и не виждал компютър и хора , отколкото за човек, употребявал наркотици.
От лщбопитство и отчаяние по едно време реших да се обърна към разни социални подкрепящи програми и да видя какво ще ми кажат. Честно казано се разочаровах крайно. Въпросните психолози ли са терапевти ли са, които трябваше уж да работят над моя ум и мисли, ми се сториха крайно неподготвени, за някой "нетипичен " случай като мен. Сякаш всичко, което ми казаха беше наизустено правило от учебник, без дори да се опитат да вникант в моята индивидуалност и лични характеристики. С две думи навсякъде чух "значи трябва да идваш тук , за да си говориш с хора, и да обсъждаме в каква насока може да почнеш да се занимаваш с нещо, имаме дневни центрове, където се работи с разни материали, правим си картички, дървени къщички, учим се да готвим, да перем и тн".... Гледах като тресната... Опитах се някакси да обясня , че аз всичките тези неща ги правя всеки ден така или иначе, че съм си най-нормален човек, със занимания, не по -различни от тези на невзимащите хора , живота ми протича като на всеки останал човек в този град. И НЯМАМ нужда от такъв род ейности, а дори и да реша да се присъединя към дневните им центрове, пак няма как да стане защото съм на университет всеки делничен ден почти до вечерта. Та мисля, че се повтарям , в една друга тема писах за това, как едно докторче ме посъветва гениалното нещо да прекъсна университета си , за да се вклщча в програмата му... и какво бъдеще ме чака....
Окей, нека приемем, че има наистина хора, които са изпуснали нишката на нормалния живот и имат нужда от това да строят къщички и те първа да се учат как се пуска пералня. ХУбаво, за тях би било от полза. Но защо никой не се замисля, че ерогата не подминава и хората от по-,,,хммм по- интелигентните среди, не знам как да се изкажа. Че има хора, които друсат и работят и са успешни в живота , живеят нормално и тн и за тях този вид помощ е малко или много обидна. Мен лично ме обидиха, ядосоха, и изнервиха. Не може на някой 30 годишен човек работещ в няква ебаси компанията дето кар скупите коли и живее ебати живота да му кажеш да ходи да строи къщички и да му четеш заучени оптимистични фрази от разни религиозни къшички. А съм сигурна, че тези хора също са допстатъчно объркани в себе си и имат нужда от няква психологична помощ, но просто под друга форма, и не с такова пренебрежително отношение.
Надявам се да няма някви недоразумения в поста ми , не искам да звучи обидно за никой. Споделям собствената си обиденост, без ни най-малко да се мисля за нещо повече от някой друг. Аз съм си аз и ако търся помощ искам да е съобразено с моя живот и моята личност , а не айдеее всички под ножа.
Слава богу намерих свестен специалист, и съм искрено възхитена от тоя човек и отношението му към всички там. В България може би е рядкост. Дано някога има повече хора , които да работят в тази област и да имат нормално мислене и поведение . Някой ако има впечатления от чужбина може да сподели дали е по-различно. СИлно вярвам, че е така и че там никой не те мисли за едноклетъчно безмозъчно мекотело.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите