сатурнова дупка? нема такова нещо. просто така мисля. животът е страдание, според буда. а аз на него съм склонен да му вярвам.
обективно погледнато всичко се скапва с всеки изминал ден. перспективата неизменно е мрачна. това опитах да обясня. хубавите моменти са концентрирани в началото. с наближаване на края стават все по-редки.
в един момент разбираш, че началото вече е минало. някъде по средата си. не зная как е възможно да погледнеш назад без носталгия и съжаление.

а отделно от тва - ти кво, искаш да кажеш, че немаш грам спомен от най-вълнуващите моменти в живота си? от първите пъти? струва ми се ужасно...
всъщност, не. може би е чудесно. като да гледаш много як филм или да четеш супер интересна книга отново и отново и всеки път да е като за пръв път. колко пъти ми се е искало да мога да си трия филмите от мозъка.
при мене е обратното. аз пък много помня. и много дълго...
както и да е. струва ми се, че малко попреувеличаваш. и чак пък имената на някакви гаджета да не си спомняш... или са толкова много, че си им изгубила бройката, или... абе whatever, nevermind... както е казал поетът.
и като стана въпрос, може би той точно тва е видял, гледайки напред.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите