|
Тема |
ах тези пеещи птички |
|
Автор |
kвaнтoв oбekт (серотропосер) |
|
Публикувано | 25.03.12 14:42 |
|
|
Дългата, и студена зима се вля в аналите на историята. Топлата, слънчева пролет е вече факт, а мен ме гони носталгията. Винаги като се затопли, и разелени е така. Стига да видя някои по разлистени шубраци, да е топло, може и птиче да пропее, и веднага ме удря мириса на сварен стаф. Знете я оная специфична смрад, която идва от капачката, когато матряла заври, и започва да ти се повдига. После лежерно пушещ сладките цигарки, сетивата са притъпени, светът е зад стъклена преграда, а ти бавно потъваш в своята нирвана. Няма болка,проблеми, и ядове, само ти и върховното блаженство. Спирам, защото удавих кавиатурата с протеклите ми лиги.
Предател в нужда се познава.
|
| |
|
|
|