дам, да осъзнаеш, кога изборът е ограничен от обстоятелствата, кога - от личните ти ограничения и кога - от нищо и реално можеш да направиш истински свободен избор :)
според ситуацията, значи.
въобще, както е казал сашо роман, "животът е един от най-сложните".
и сериозно, все пак. ясно - вярваш, че съществува такова нещо като свободен избор. макар и при определени условия.
аз, като че ли, по-скоро не вярвам в това. парадкосално, но чувството, че нямаш избор и пътят ти е ограничен от нещо или предопределен,... е освобождаващо.
edit: за цайтгайст - може би наистина изглеждат крайни. а може би сме научени да смятаме всеки, който се осмелява да предрича край на системата, за краен.
и разбира се, че всеки забелязва, че нещата не вървят надобре. всеки вижда, че системата е затънала, не работи. не прави хората щастливи. несправедлива, манипулативна, корумпирана, покварена. войни, глад, насилие.
но когато човек види, че не само той забелязва тези неща, е различно. че някой дори прави нещо по въпроса. като, например, да опита да даде алтернатива. да вдъхнови. или само да информира, дори.
иначе човек може да си помисли, че нещо му има. как така никой не забелязва това? та то е очевадно! после му казват, че е екстремист. че е краен. и накрая идват хората с белите престилки да го приберат, наистина.
просто това са, изглежда, единствените хора, които правят нещо наистина полезно за някаква промяна. наред с други, като "окупирай..." или "анонимъс"...
дето се вика, крайни, крайни... колко да са крайни.
а фактите, които изкарват във филмите си, смятам, че никой не е успял да ги опровергае досега. ако имаш друга информация, сподели. заслужава си да се види и друга гледна точка.
Редактирано от Kaschey на 25.03.12 00:17.
|