|
Без да съм Хехо (каква новина, а?) и мен ме интересува темата. Изборът според мен е ограничен в естесвените ни възможности като човешки същества и външните фактори, на които не можем да повлияем. Там е тънкостта на всичко, да не прехвърляме собственото си нежелание да избираме, върху външни фактори или личностни ограничения. Затова човек трябва да се опитва да познава собствените си ограничения.
Не бих ги нарекла кусури и преимущества, защото всяко качество е и преимущество и кусур и всичко зависи от това как го приемаме и как се учим да го използваме. Но в крайна сметка, до това опира според мен- тънката граница между какво мога да избирам, кое не мога да променя и как да заобиколя тези неща, за да имам ефекта от избора си.
Ти си абсолютно прав за това, че "в определен момент човек взима дадено решение, защото е единственото възможно за него. само си мисли, че избира", просто там човек трябва да знае да е спокоен спрямо себе си, да го идентифицира и да приеме, че щом е взел някакво решение, значи друго не е можел да направи. Това намалява и съжалението след това, защото дава перспектива на избора, а той е спрямо осъзнати или неосъзнати наши желания и ограничения.
Ако вземем примера с пътуването и си представим, че това е някакво ултра-мега важно нещо в нечий живот, тогава ако човек се счита за неспособен да изсотави представите си за комфорт, това не е външно решение, а вътрешно. Изборът е това дали да направи нещо, за да промени представите си или да направи нещо и да ги надмогне- приоритети.
Ако обаче иска да промени същността си, както онова същество с розов псевдоним, на което обяснявах, че не може да промени гравитацията, там вече това граничи с неприятни изводи. Човек приема ограниченията си, ако не иска да се бори с вятърни мелници. Жалкото е, че много хора са подлъгани от масовата култура, че могат да променят всичко, а не се замислят, че колкото и да е мощен мозъка ни, той си е абсолютно ограничен и сме направени да живеем в някои реалности, от които не можем да избягаме. Това важи и за личностните ни характеристики, които определят въпросния избор, който е единствения възможен в някои случаи и от там, не съвсем избор.
В такива случаи приемането на даденостите е от основно значение. Там няма тормоз, както и бях казала- никой не се тормози от наличието на гравитация.
Понякога имам чувството, че обяснявам прекалено заобиколно и хората не разбират, а друг път- може би че не искат да разберат. Това другите ще го кажат. Но да обобщя- всичко е в разграничването на ограниченията ни. Ако ги няма- там има избор, същински. Ако ги има, там дори да има илюзия за избор, няма какво да се съжалява и да се мисли какво е можело да се направи. Винаги казвам- човек прави само това което може, ако обстоятелствата не предлагат друго. От там насетне трябва да си направи вътрешния анализ дали наистина е било от обстоятествата, дали е можеш наистина друго да направи или това друго е противоречало тотално на възможностите му.
|
Re: Скъпо мое МВР [re: Kaschey]
