|
Тема |
Re: Скъпо мое МВР [re: Ko3yHak] |
|
Автор |
xexo (beast) |
|
Публикувано | 15.03.12 00:26 |
|
|
Имаш обстоятелства с които трябва да се съобразяваш, разбира се. Но избора си е на лице. За примера който дадох - избора ти е да пътуваш на стоп или да стоиш на комфортно в къщи. Като го раздробим на парчета какво остава:
- Желание да пътуваш
- Желание за комфорт
Реално обаче, в тази ситуация, ти не искаш да правиш изнбор, ти искаш да имаш и двете - хем да пътуваш, хем да ти е комфортно. Което е невъзможно, поради обстоятелствата.
Тогава приоритизираш по степен на важност:
- Казваш че за теб е важно да се чувстваш комфортно, тоест това е твоя приоритет номер едно.
- Казваш че искаш да пътуваш, заради обстоятелствата обаче това пътуване няма да е конфортно и не те кефи. В такъв случай подобно пътуване не ти е приоритет.
Резултата от това е че ти си направила избор да не пътуваш защото обстоятелствата не ти позволяват да пътуваш както ти искаш.
Когато правиш някакъв избор между две желания, винаги губиш едното за сметка на другото. Закоренено е дори в етимологията на думата "избор". Избирайки едниня вариант, ти отхвърляш другия.
Трети вариант е да си сложиш за цел да пътуваш комфортно, и за да я достигнеш да направиш нещо по въпроса. Това е най-добрия избор, малко по-несигурен, но със сигурност достъпим. Тогава ще загубиш свободно време, но както казах - когато правим избор, винаги има загуба.
Важното в тези примери е, че усета за личен избор е единственото нещо което дава свобода в живота, единственото което може да те вкара в това равновесие на душата наричано "щастие".
Assume IMO in all my posts ...
Shit happens
|
| |
|
|
|