Имаш обстоятелства с които трябва да се съобразяваш, разбира се. Но избора си е на лице. За примера който дадох - избора ти е да пътуваш на стоп или да стоиш на комфортно в къщи. Като го раздробим на парчета какво остава:
- Желание да пътуваш
- Желание за комфорт

Реално обаче, в тази ситуация, ти не искаш да правиш изнбор, ти искаш да имаш и двете - хем да пътуваш, хем да ти е комфортно. Което е невъзможно, поради обстоятелствата.

Тогава приоритизираш по степен на важност:

- Казваш че за теб е важно да се чувстваш комфортно, тоест това е твоя приоритет номер едно.

- Казваш че искаш да пътуваш, заради обстоятелствата обаче това пътуване няма да е конфортно и не те кефи. В такъв случай подобно пътуване не ти е приоритет.

Резултата от това е че ти си направила избор да не пътуваш защото обстоятелствата не ти позволяват да пътуваш както ти искаш.

Когато правиш някакъв избор между две желания, винаги губиш едното за сметка на другото. Закоренено е дори в етимологията на думата "избор". Избирайки едниня вариант, ти отхвърляш другия.

Трети вариант е да си сложиш за цел да пътуваш комфортно, и за да я достигнеш да направиш нещо по въпроса. Това е най-добрия избор, малко по-несигурен, но със сигурност достъпим. Тогава ще загубиш свободно време, но както казах - когато правим избор, винаги има загуба.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите