|
интервю на Константин Божанов, който е режисьор на филма "Невидими/Invisible/", разговора е за новия му филм "Аве", но ето какво споделя за нарко-филма си /най-доброто бг филмче, което съм гледал по темата/:
'Дебютирате с документалния филм "Невидими" - една доста разтърсваща история за шестима хероинозависими. Знаете ли какво се случва с участващите във филма седем години по-късно?
- Дълго поддържах връзка с тях, но по едно време чисто психически срещите ми с тях ставаха все по-тежки. Знам от Facebook, че двама от участващите във филма живеят един доста различен живот. А Реми (най-възрастният от зависимите във филма с над 25-годишна пристрастеност към наркотиците; в епилога на филма е описан като за последно видян да продава уиски и Библията на улицата) се оказа българският Кийт Ричардс! Този човек нищо не го поваля и поредната шокираща новина за него дойде в Кан. По време на партито след премиерата на "Аве" Анжела беше излязла на плажа и ми каза, че го е била видяла с някакви млади девойки! Той е много интересна личност и всъщност едва не умря по време на снимките – има сцена в "Невидими", в която предозира и доста по-късно си дадох сметка, че ние не снимахме кино, а е нещо, което се случи в реалността. Можеше да свърши много трагично, но завърши почти комично – когато забелязахме, че той няма никакви признаци на живот, а тялото му беше в S-форма, започнах да звъня на Бърза помощ, но те не можеха да разберат къде сме и искаха да им докажа, че съм на повече от 14 години. В това време не можехме да му изправим тялото – като му натиснеш гърдите и краката му се изправят, като натиснеш краката му, главата му подскача във въздуха. Беше като от сцена на "Бъстър Кийтън"! Когато вече бяхме решили да отидем на улицата и просто да се молим на някого да ни закара в "Пирогов", той за секунда се съживи (половин час по-късно) и попита къде му е цигарата.
Не бях гледал "Невидими" от години, но сега имам налудничавата идея да премонтирам филма, тъй като в него има много артефакти, които са излишни.
Все още ли зависимите са невидими?
- Независимо в какво общество са те остават невидими, тъй като обществото отмества поглед от тях и ги поставя под общ знаменател. Това е болезнен начин на живот особено след определена точка на зависимост и в един момент ние преставаме да се интересуваме от тях като индивиди с техните човешки особености. С всичките си проблеми като документален филм, "Невидими" даде една платформа на тези млади хора да изразят мислите и чувствата си, а не да ги представи като част от някакъв социален феномен. По тази причина филмът не се занимава със семейните и социалните причини, които водят един индивид към зависимост. Но много се надявам всички да са окей. За четирима от шестимата имам по-скорошни контакти. Момичето във филма беше по време на финала на метадон, което според мен спаси живота, но не знам какво става с нея сега. Едно момче с изключителен интелект, което исках дори да играе в "Аве", се оказа, че е в много тежко състояние и просто изчезна. Разбрах от майка му, че е заминал за комуна в Италия. Всъщност участващите във филма бяха една безкрайно интересна дружина, с която се работеше много лесно.
Но не обичам да гледам назад, за мен е важен следващият филм. Миналата година много малко работих по следващия си проект, тъй като след премиерата в Кан се ангажирах с едно тримесечно пътуване от фестивал на фестивал.'
|