животът не е изпълнено с любов и тайнства вълщебно пътуване.
животът е страдание.
с всеки изминал ден, с всеки изминал момент всичко се разпада. всичко върви от зле към по-зле. очакват ни все по-малко радости и все повече разочарования. телата ни постепенно ще се амортизират и ще започнат да се разпадат, постепенно ще изгубим всичките си близки хора - един по един, раздяла след болезнена раздяла. накрая и самите ние ще изтлеем и ще изчезнем. никой няма да ни помни и каквото и да сме направили, каквото и да сме изградили или сътворили, всичко постепенно ще се разпадне на прах. няма да остане и следа.
животът е неизменна трагедия. главните герои винаги измират накрая. но преди това биват съкрушени от безмилостната тленност. губят приятелите си един по един, губят идеали, ценности. накрая всеки губи всичко. всеки губи себе си.
как може да живеем и да се правим, че нещата не са такива?
вместо цялата енергия - интелектуална, духовна и материялна - да се впрегне в езотерично търсене на смисъла, изглежда всички живеят така, сякаш тях това не ги засяга, сякаш са вечни и ще живеят вечно. бързат, състезават се озлобени, трескаво събират, трупат, издигат кули от пепел и прах.
сякаш нещо ще отнесат със себе си.

въобще не мога да си представя живота без наркотици.
много по-логично е просто да се предадеш.
единственото смислено нещо, като че ли, е забравата.
всяка нощ - забрава и вечност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите