Грандоманията, която не спира да ме тресе, ме кара да търся неповторимото, уникалното, а не просто поредното "различно".
..........................

Всъщност животът не е нищо особено - всичко омръзва и с всичко се свиква. Единствено "малките" радости предоставят някаква пълнокръвност на денонощието. Хубав, искрен и интелигентен разговор с приятни хора; да легнеш да се погушкаш с котката; да опиташ манджата на майка си... Тревиално - ДА. Неспециално - ДА. Но човек е способен да намери удволетвореност дори там, където никога не е подозирал, че е възможно да бъде родена такава.

На мен лично, а и на безброй други хора, най-голяма удволетвореност ми носи трудът. Смисленият, творческият труд. И наистина, когато приучиш съзнанието си да твори, когато напипаш посоката, в която то е най-разкрилено, тогава ти обещавам, че ще изпиташ пълнота, каквато и тонове хероин не са способни да ти доставят.

Редактирано от ARlZE на 20.02.12 21:24.