аз много рядко съм имал абстинентни преживявания, понеже още от първите пъти, като видях кво е и някакси вътрешно си реших да не се докарвам до подобно състояние.
имам разни откъслечни спомени от дни, в които съм се будил прекалено късно, след яко друсане предната вечер. спал съм до 2-3 часа след обяд и като съм се събудил, кризата вече ме е ударила. навличам нещо, скачам в колата и към дилъра. карам на автопилот, подут и подпухнал, виждам некви светли петна. стигам на срещата и се оказва, че зареждат или нещо друго. чакане. час, два. по три часа съм висял. ей това ми е било най-ужасното. отвратителното чакане в абстиненция. усещаш с всяка минута как тялото ти се скапва все повече, а времето се забавя и спира. не ще да върви.
как да не е относително понятие, тва - времето?!
много пъти ми е минавало през ума, че ако нещо ще ме откаже, тва ще е точно отвратителното чакане по срещите. все закъсняват, аз - все абстинентен. все студ и пот. часове, загубени в чакане. или обикаляне. сякаш не им давам по една торба пари на месец на тия шибаняци, та не могат да си изчислят времето, зареждането или каквото е там и да ми предоставят някаква що-годе свястна услуга. а с парите никога не е имало проблеми. винаги съм работел и винаги съм си ги изкарвал. винаги съм бил точен, много рядко съм висял с пари, още по-рядко съм завличал някого.
никога не съм предполагал, че ще влезна в програма именно защото матеряла ще свърши.
че ще дойде момент, в който няма да може да разчиташ на доза, дори, когато имаш парите. или ще се набутваш сума пари за абсолютни шитове.
ма както и да е. тва че съм в програмата още повече отдалечава възможността и спомена за абстиненцията...
един-единствен път опитах да спра на чисто и като видях какъв кошмар е, просто разбрах, че тва не е моят начин.
тъмна, студена и сива сутрин след цяла нощ болезнен унес. едвам се измъквам от леглото и се завличам в банята. водата в началото е като киселина. настръхвам от горещината й (?!) но в последствие става малко по-добре. усещам, че ми е зле на корема, но няма начин да изляза от банята и да изшляпам в ледения студ до кенефа. викам си - кво и без тва сигурно ще е само вода, ще свърша работата върху сифона в банята. и така и стана. минути по-късно осъзнах картинката и се почувствах като някакво животно.
някакси се облякох и се замъкнах на работа, само за да кажа че съм болен и ми трябва аванс за лекарства.

около година по-късно редовните пари нещо се бяха забавили и вече висях на дилъра, та реших, че ще изкарам два дни на чисто.
къде ти?
към 10-11 часа на втората вечер вече бях навлякал всички черни дрехи, които имах и изрязвах дупки в една шапка. бях решил да ходя да тараша някой магазин или да "дърпам чанти".
излезнах и обикалях близо два часа без да мога да си избера подходяща жертва. все ми ставаше жал за бабките или лелките, замръкнали толкова късно навън.
и се насочих към един нон-стоп.
пообиколих отпред, огледах за камери, подготвих се психически и тъкмо да нахълтам, отпред спря полицейски джип и двама униформени се намъкнаха вътре. реших, че тва е знак и се прибрах окаян и нещастен.
на следващата сутрин се обадих на майка ми да ми прати спешно пари и едвам ги дочаках до към 10 сутринта.

обикновено абстинентните преживявания са едни от най-жалките и нещастни моменти в живота на всеки зависим...
няма друго такова съчетание от душевна и физическа болка, пълно отчаяние и мизерия, обикновено без възможност за разбиране и помощ отникъде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите