Добре, за мен това е едно много просто правило, изобщо не смятам за отчет това, че е драснал, че няма да се прибере. Тогава за каква твърда любов говорим? Какви правила? На мен ми е проблем и се гърча с дни докато не разбера, че е жив, изтръпвам при всеки звън, нали това е истината да се въведат правила, които да бъдат в полза и за мен? Или не? За мен естествено също ще важат някои неща с които ще трябва да се съобразявам. Умишлено споменах домакинство, ако не живеем заедно и през ум не би ми минало да искам отчет къде ходи, с кого, за колко време.

Възпитанието на тези навици - до 14 годишна възраст ги спазваше без проблем, но след това започнаха великите потайности... Аз си го обяснявам с факта, че когато човек върши нещо нередно и го осъзнава, започва да крие и оправдава това с лична неприкосновеност и свобода. Изобщо не говоря само за отношения родител-дете, не забравяйте, че все пак имам и взаимоотношения и с други с некръвна връзка представители на човешкия род :)

Вие, които живеете на двойки "отчитате" ли се пред половинката, ако сте решили да се запилеете някъде и два дни няма да се приберете? Ако го правите защо? Какво е по-разбично в случая? Или е въпрос на възпитание?