Опитвам се да се държа така, както искам да се държат с мен. Не, за съжаление не всички, но аз се старая се да не се променям, когато понякога не срещам реципрочното.

Смятам, че всеки, който живее с някого, обича някого, загрижен е за емоциите и притесненията му и т.н. не трябва, а СЕ обажда, отчита и т.н. При нас майка ми е доминираща почти във всяко отношение, изключително властна натура е, силен и оправен човек. Като живеехме заедно, всеки път, когато тя излиза, примерно, се обажда, уточняваме кой кога ще се връща, дори чисто организационно кой ще разходи кучо, примерно, но и от елементарно уважение. Гледаме да си съчетаем ангажиментите, да я закарам поне донякъде, примерно, да я взема.. Мислим кой как може да е полезен, ако ще минавам от еди-къде си, да ти купя еди-какво си.. И така - вреше и кипеше динамиката на "италианското" семейство..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите