ча па да се чувстваме щастиливи, хах.

но и аз като Ети имам някво възпитание и граници, дет вика, в кризи, няма да си помисля да изнеса телевизора от нас.
или като един приятел - полилея, и после да начупа стъкло в кофата да кажа, че се е счупил.

макар че в мн екстремни ситуации и заложните къщи не са ми чужди, ма никога не съм губил нищо, и ми е било мн гадно да мисля после как ще го откупувам, да следя кога ще му падне падежа и т.н.

за вредата на околните, относително е, no suffice to say, майка ми като почне да дудне нещо и казвам "огледай се, измежду всичките ти познати и приятелки с деца с такива проблеми, виж при тях как е, замисли се, че моя стаж е повече от техния, помисли си пак, и ми кажи дали найстина има от кво да се оплакваш.."

хероина е сериозен къндишънинг...
аз съм си внасял някаква сигурност, рутина и подреденост с него в живота, хаха.

за контролираното друсане, и тва...

замисли се, че в лаос отглеждането на опиум е национален фермерски поминък. опиум има на пазара. всички друсат чат пат, но само ~същия процент, колкото алкохолиците унас като част от населението, са наркомани.
що?

в ислямския свят алкохола е забранен, но спринцовката само дет не е бодната до калашника, на знамето.

he who packs your capsules controls your destiny.