изстрадал съм и съм се опарил и аз по ама съвсем същия начин като тебе.

пълната инвазия в личното пространсво никога няма да им я простя...

или когато майка ми реши, че заради говорния ми дефект - за което никога не ми е пукало особено, независимо доколко са ме ебавали.. един хубав ден обаче, в началните класове, някво типче не се спря.
въобще си го слагах на хуя, но той не спря след няколко предупреждения, и трябваше да направя нещо да им покажа, че ча така ни мой се ебават с мене, и без да се замисля хванах облегалката на един стол и му избих няколко зъба с два удара със засилка в главата.
може би от тогава и даскалката реши, че съм психопат за не-нормално държавно училище с нормални деца, но как от нещо което не ми е проблем, решавайки, че е, го направиха такъв.

майка ми ме прати - и това е едно черно петно в живота ми - в американско евангелистко училище с 5 човека в класа.
ЙЕЕЕЕЙ!!

за 3 години там, още искам да намеря всички един по един и да ги избия.

вече за другите груби грешки като се почнаха и наркОтиците, през звъненици и разпитваници на приятели, учители, suspect приятелки, следенета, детективи чак, нещата стават прекалени, абсурдни, до не знам ква степен.
чак до email-a ми се бяха докопали в един момент, да разберат "кво ми е в главата."
отвратително е меко казано.

и не, не се замислям "аз кво трябва да съм направил, че за да вземат такива чак мерки", нито ме интересува дали и доколко вината е била (и) в мен.
така просто НЕ СЕ ПРАВИ.

he who packs your capsules controls your destiny.

Редактирано от diamorph на 03.02.12 11:27.