Е това е целият въпрос! Защото аз отпреди да ходя на училище, имах часовник на ръката си, в нашето семейство бяха невъзможни онези крясъци от типа "балконни диалози" детето да се прибира за обяд, то да моли за още малко, майката пак да се дере.. На мен ми се казваше в колко, ако не го спазех, си носех последствията. В никакъв случай много от методите във възпитанието ми не биха определени от специалисти като правилни, само обяснявам, че ми е създаден навик да се отчитам и да се обаждам, за да не притеснявам другите. Бтв, сега като живея и аз с човек, когото безумно обичам, в случаи, в които не се обади при закъснение и т.н., направо ми се скъсват нервите и още повече не бих го причинила. Идеята е ще може ли някои навици, нрави, разбирания да се променят на възраст между 25 и 30 г., примерно.. Как да стане..