Не знам какво имате на предвид под твърда ръка ?

Моето разбиране е че човек трябва да се държи с друг възрастен човек като с точно такъв - възрастен човек. Това значи да имаш твърдо отношение, но също значи да уважаваш човека срещу теб като пълноценен човек. Значи и да не му натякваш постоянно какво е добре за него. Това единствено той го знае.

За да се направи това обаче, родителя трябва да приеме че ще си изгуби детенцето. Ще загуби връзката родител / дете, която в нормални ситуации се губи по-време и след пубертета. "Детенцето" вече няма да има нужда от родителя, родителя става де-факто ненужен. Това е част от естественото развитие на един човек.

В човешките отношения има йерархия. В отношение родител<->малко дете родителя е горе в йерархията. Той храни, той обича, той налага и наказва. Детето търси любовта на родителите си и се подчинява.

Когато един човек порастне, нещата се обръщат - "детенцето" вече няма нужда от родителя, и той става доминиращия. Самият факт, че "детенцето" е самостоятелно го качва нагоре в тази йерархия. Родителя става търсещ, той е този който търси отношение от "детенцето", той е този който звъни по 100 пъти за да пита "как си". Като "търсещ" родителя е в слаба позиция.

Как можеш да поставиш един човек горе в йерархията показвайки "твърдо отношение" и затвърдявайки твойта позиция ?

Think about it ...

Не коментирам този конкретен случай, просто давам мнение.

Shit happens

Редактирано от xexo на 02.02.12 19:48.