Тези неща работят когато човек има надежда и увереност, че усилията му имат смисъл. Стресът е контрапродуктивен, меко казано, ако човек е смазан, ако поне малко не е свикнал и ако не вижда смисъл или надежда. А ако някой види смисъл и надежда, сам ще се оправи. Така че едно екстремно стоварване може да предизвика точно обратната реакция от сорта на: "Е сега ще видиш къде ще ги завра отговорностите ти" или пък "Ок, на мен ще ми е зле, ама като ме изнудваш по този начин, ще видиш на теб колко ще ти е зле като се самоунищожа". Това ли е целта?

Да има правила на поведение е едно, те са нужни когато хората живеят заедно или общуват по някакъв начин. Да се обсъдят и решат между големи хора също. Да се изисква коректно отношение, помощ и т.н... , но да се бутне някой в екстремна за него ситуация, без той да вижда изход или да е поне малко уверен в себе си, освен предложения от майка му/баща му/ приятели или други хора, е коренно различно. Това е като онези майки, които си изхвърлят децата на улицата, че да се оправели. Пълно е по улиците с резултатите на такива методи. За някои бачка, за много- не. Не виждам никакво отношение като към отговорен човек в принудата. Някак си, един човек да принуждава с държанието си друг да върши нещо повече ми мяза на отноешние към дете: "Аз съм мама/татко, аз знам какво е добре за теб, ако не правиш това, рискуваш да се озовеш в много лоша ситуация". Не мога да се съглася. Човек вътре в себе си трябва осъзнае дали, ако си контролира приема на каквото и да е, е по-добре за него. По принцип е така, но кой как изживява нещата в себе си обаче, никой не знае.

Екзистенциалния минимум за много хора е първо хероина, после храна, вода, отпление и покрив или пък човешки отношения.