Не се обиждай, не те познавам, но никак не ми вдъхват доверие такива приказки: "Аз, ако..., щях..." Ти, ако за теб самия, дето си константна величина, не си спрял, щом зависимостта ти пречи повече, отколкото да ти носи готини емоции, камо ли с някаква външна мотивация, която днес я има, утре я няма.. Когато влезнахме в програмата, аз от втория ден започнах да си търся стабилно бачкане, където отново да се развихря. Слава Богу, намерих и си стъпих на краката. През уикендите, когато посещавах програмата, респективно кафенетата, в които се събират пациентите, виждах сума свои познати, които деградираха прогресивно, изглеждаха и се чувстваха по-зле, отколкото, когато сме били на хероин. Не можех да си обясня защо става така, нали вече им беше осигурен медът!? Всички ми обясняваха, че само, ако си намерят работа, веднага ще скъсат с този начин на живот. Тогава не ми стигна акълът, че първо им пречеше зависимостта от стафа, след това липсата на бачкане, после майка им не иска да им даде другия апартамент, не могат да почнат работа, защото трябвало да си оправят зъбите, те, пък от своя страна се оправят с пари, пари пък се изкарват с бачкане... и така.. до края на света.. Тогава, явно по-наивно виждах нещата и пречупвах всичко през своята призма.. Сигурно десетина човека уредих на работа. Излишно е да обяснявам кога точно, кой и как ме изложи, издъни, злепостави и т.н., изгубвайки с лека ръка така "бленуваната" работа, която уж щеше да им реши всички проблеми..
Малко се отплеснах /както често става :-) , но ми схващаш идеята.. Човек или си стяга парцалите и действа, или седи и си дрънка малоумието за "зъби-работа-пари-зъби".. Дано поне сам си вярва, че да му е утеха външната вина..

Редактирано от Eti..-202339 на 27.01.12 11:28.