Да в началото увереността е по силна, но с всеки неуспех с всяка година става все по-слаба. След 15 години и с ясното съзнание, че нямам много време занапред може би вече не е останала увереност. Сигурно ще си кажете, ами кво ти пука, като остане сам да се оправя. Незнам защо ми пука, незнам защо го обичам, просто е факт. И думите ми бяха точно в този смисъл, сега само мога да го обичам, за съжаление не мога да (му) вярвам, дори и да не го показвам пред него или поне да се опитвам. Твърде много лъжи се насложиха.
Причини да не успее... Ох не ми се изброяват... Колко са причините за рецидив? Трябва ли да има причина дори си мисля.