Те всички черногледи така казват.

Изобщо не става въпрос дали някой го е карал или не, няма нищо общо. И какво значи това: "невярвам и да не знае, че като се върне положението няма да е различно, същите приятели, същата стагнация, същата махла. "? Значи той трябва да знае, че е обречен в такъв случай ли? Значи всяко усилие, често граничещо с нечовешкото, е напразно, защото резултатът бил "същия"? От какъв зор тогава той ще се мъчи изобщо да променя нещо, след като дори завръщането му след само половин година, значи че отново е в същото положение? Ако се беше обадил година след това, там пак ли щеше да е същото?

Кажи ми как един човек ще види надежда и ще повярва, че може и че изобщо има смисъл, ако си мисли, че все е едно и също, същата стагнация. То аз се депресирам като го прочета, представям си ако след 6 месеца усилия и мъки майка ми ми го каже или покаже..

Мам, толкова пъти сме говорили.. Ако един човек няма вяра в себе си, ако никой няма вяра в него, ако му се казва/показва, че всичко дотук е било излишно, че за 15г той не е мръднал, какво ще го спре?