Нека разкажа и аз.Бях на село да мажем къщата.Обаче свърши херото и аз тръгнах пеша към близкия град (6 км) след 2 часа разбрах че съм се изгубил и усещах само адската болка.Нааках се преди да мога да си сваля гащите.Почна да се мръква а аз усещах как вече почвам да се къпя в пот.Нааканите гащи изхвърлих и се подмих в едно близко ручейче.Усещах че трябва да оцелея и затова си направих копие и запалих огън за да се пазя от дивите зверове.Изминаха два дни в които ловувах в гората и си варих чай от дива лайка.На третият ден чух хеликоптер.Покатерих се на един дъб свалих бялата тениска и започнах да махам.От хеликоптера откриха огън по мен.По-късно разбрах че съм стигнал до самата граница и това е бил граничен патрул.Веднага слезнах от дървото и започнах да бягам.След половин час гората беше пълна с войници които ме търсеха.Покатерих се на един клон и сложих камофлажа.Така изкарах 2 дни в една поза.Реших да мина границата и се озовах в Турция.В Турция питах един човек как да стигна до Афганистан и той ме упъти.В Анкара спрях за да си купя цигари и къси гащета защото от границата карах само по долни гащи.От там през Ирак право в Афганистан.Усещах пълно изтощение и възприятията ми бяха напълно изострени-светлината ми се струваше като връхлитащ влак и всичко около мен беше като на забавен кадър.Веднъж стигнал Афганистан реших да потърся шефа на контрабандата.Оказа се че едно време бил студент в България и имал вила в Батановци.Заведе ме в лагера и ми каза да се чувствам като у дома си.Донесе ми 3 кила херо и завивка-вечер ставало студено.Ударих си една петичка -нема такъв материал.Заредих пак и така 3 дена на черешата удри,удри.Казвам ви браточки такива кризи въобще не искам да си спомним.Да одим аз от село до Афганистан за материал смятайте на какво дередже съм бил.