отдавна беше.

в началото се опитвах без такива превантивни мерки, но издържах до втория ден най-много и тичах към люлин.

храна, вода...?
хаха.
не, само 2 бутилки водка имах на разположение.
и нет.
да мрънкам на разни хора онлайн.
тогава всъщност се запознах с бившата ми приятелка, на която й се сторих интересен явно в тоя момент, хаха. преди да открие къв съм dumbass всъщност.

общо взето близо месец докато ударя спирачка, и още толкова докато спра.

и не беше проява на воля толкова, колкото...
абе май това е и идеята на 'поддържащите' програми на хероин.
като имаш колкото искаш, в един момент сам се отвращаваш и ти писва.
а като вечно ти не стига, си затворен в хидравличния feedback loop.

но си прав, с времето вместо да претръпваш към абстиненции и т.н., е обратното, все по-непоносими стават, и все повече ти пада прага на поносимост на дискомфорт и болка.
не случайно наркоманите са такива мрънкалници.

в абст възприятията ти са болезнено изострени по мн гаден начин, да. :)
има нещо 'психеделично' в цялата работа.
светлината ти влиза като шиш в мозъка, и всичко придобива едни контури на отчаяние и празнота.. с една дума, ад, отвсякъде.
вече отдавна съм забравил кво е, и като се сетя ме побиват тръпки.

he who packs your capsules controls your destiny.