Пак ще започна с въвеждащото изречение, че аз нямам опита, за да давам подобни съвети, но все пак от малкото, което съм изпитал на гърба си, може пък да бъда полезн на някой. Опитвал съм метадон само за 2-3 дена, когато просто се е налагало. И наистина, дори и да изпия повече и да нямам грам криза, дори да се надрусам от него, пак остава това, което ти описваш. Пълна апатия, тъп поглед, никакво желание за нищо, и депресия. Даже то не е депресия, ама тотално безмълвие и все едно те няма. Отсъствие. почнах да пия субститол и съм много доволна. Отначало ми беше в повече и се чувствах много зле и отпаднало, но сега когато преполових началната доза почнах да се чувствам нормално. Не си надрусан, не те боли нищо, и си абсолютно като човека, който си бил преди да се продрусаш. Също така след първоначалното намаляване, колкото по надоло слизаш, толкова по-малко кризисни симптоми усещаш и общо взето процеса се оказва доста безболезнен и без депресии , апатии. Работосбособен си, действаш си , абе нормален здрав човек . Та бих го препоръчала , това пред метадона, който за мен е нещо много гадно, лепкаво и убиващо всичко оптимистично. Аз бях тотално влюбена в материала и никога не съм си мислила, че нещо може да ме откъсне от това, да промени мисленето ми и да предпочета да излезна на бар с приятели, да ходя на разходки и тн, . Естесвено, както писах по надоло в тази тема, винаги остава един спомен и едно ръчкане в корема и мислите. Неизбежно е , има ги и кризите понякога , но поне почнах да виждам нещата отстрани и да се осъзнавам, колко ниско бях паднал заради материала и колко по-зле щеше да е всичко ако не бях предприел нещо.