В предишното ми бачкане - голяма чуждестранна фирма, над 800 служители администрация, тотално запленени от корпоративата снобария, естествено много народ, много дрънкане, случки, клюки.. Връщат се колеги от висшия мениджмънт от командировка в чужбина и разказват със смях: На летището в София стоят на опашката заедно с колеги от голяма конкурента фирма от нашия бранш /за да не изпадам в некоректни подробности, давам пример: все едно ние сме от "Загорка", а колегите от "Каменица"/. Една мацка от конкурентите цялата трепери, уж я било страх да лети. Непрекъснато се опитва да отиде до някъде, ама всички я викат обратно на опашката. Откъсва се тя и отива при една от служителките, навежда се деликатно, подава и някакви листа, нещо се суети и се обяснява, като си личи, че се опитва разговорът да е достатъчно тих. Служителката взима листата и отива вътре в работните помещения. След няколко минути същата летищна служителка излезнала обаче от другаде се проправя между всичките чакащи и вика с висок глас: "Къде е момичето с МЕТАДОНААААА...." Половината колеги репликират: "С кое?", други се подсмихват ехидно, мацката с насълзени очи стои и мълчи наведена, оная малоумница вика, ли вика - "С метадонааа - елате с мен..".. Много ми стана мъчно.. И въпреки, че мацката им била един от най-кадърните супервайзъри от повече от 6 години, чухме, че вече не бачка там.
Чувала съм от пациенти, че заради подобни случки, повече не можеш да ги накараш да си обявяват на границата истината с писмата от министерството и т.н. - траят си все едно е бутилка вода и си носят риска..