За мен златния период беше 91-94 година когато бизнеса се въртеше от арабите.Имах едно приателче с беден синтаксис, но с самочувствие и осанка на индииски махараджа. Сближихне се още като малчугани, след ораторски спор за 2 абета и 1 гуда, в късо време обърнат в юмручни доводи, и аргоменти с отпечатък на обувка.Та с този авар плавехме по хипотенузата между "попа" и "аптека". Казвам плавахме защото имахме вид на изглед към индустриална зона (вериги, катинари, рапидки, метъл копеле). Та носиме се по течението, и гласно расъждаваме за дефицита на хероинови дилари . По едно време съзирам насреща един арабин , целия овит в зимна конфекция от шалове ботуши и балтони с конски косъм, виждат се само едни ясно-кривогледи очи. Иронията бе ,че се обзавеждаш със същия изразителен взор след употреба на материала му. Ех минало, минало, както казва психолога ми добрите стари времена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите