Аз вече казах, че "насилственото" превъзпитание, било то с морков или с тояга (лечение или затвор), в определени случаи е обществено оправдано. Когато става въпрос за обществено вреден индивид (напр. такъв, който не само не участва в изработването на брутния вътрешен продукт, а дори и нанася вреди на обществото с поведението* си).

Така че, да -- понякога това е оправдано. Животът е такъв.

Това не означава, че след като това е част от живота, то и ти също споделяш този възглед. Ако те вкарат насилствено в клиника или затвор, действително ще имаш възможност да се поправиш -- с уговорката че това става само ако искаш.

Не казвам че всички хероинови наркомани са за затвор -- само тези, които крадат, изнудват малките за пари, зарибяват "начинаещи" само и само да си имат компания или "приятел" в нужда... Не мислиш ли че е ултра-долно да си търсиш "дрогарска" компания сред хора, които са нестабилни и с риск да се килнат по наклона? Знаеш ли какво заслужават според мен, тези, които зарибяват "неопетнените"??? И аз самият не знам, но едва ли е нещо хубаво...

И ако ме питаш дали наистина мразя хероиновите наркомани... Какво да ти кажа, човек.

Веднъж, докато още бях подрастващ и се връщах от училище по една тъмна уличка (беше зимата), от един безистен излязоха двама с пресипнали гласове -- мъж и жена -- и съвсем целенасочено ме обраха. Мъжът ме заплаши с бой, и ме принуди да навлеза в безистена, а жената остана отвън "на пост". Мъжът ми каза да си давам всичко, и след като се увери че само от часовника ми може да вземе някакви пари от заложната къща -- го взе. След това изчезнаха и ми казаха да си мълча.

Все ще се намери някой да каже: "благородни крадци -- не са те били". А за психологическите травми кой мисли? Знаеш ли колко бях уплашен? После не съм минавал по тази уличка, чак около завършването си започна просто да не ми пука, тъй като вече не бях толкова лесна плячка.