да, безспорно е така.

но съм някакво ужасно хипи напоследък, и изпадам в мисли, че не трябва предубедено да се подхожда към нещата (каквито и да е било работи, визирам), да им се 'даде шанс'.
както и, бога ми, е трудно да намериш психиатър/психолог, с когото да си паснете.

пробвам. през вече не толкова малък брой хора/места минах. от повечето бързо търтих да бягам, като видях, че не успявам да получа нещо смислено.
всеки, когото тръгват да 'лекуват от зависимост' си има силни съпротиви, май. но ако малко пуснеш гарда, поне може да попаднеш на полезни стратегии за справяне в социалната среда, които нямат нищо общо с веществата, но са полезни хахах, ако не друго.
но т'ва е моята си призма на нещата, в момента.

forget your life. it's nothing.