Нито смешна, нито поучителна случка..
Пак през ранните 90.. Седим и чакаме на постата в "Младост" - 2 - прословутия охлюв. Материалът там беше уникален, месеци наред огромно количество се даваше за грам и си заслужаваше 3-4-часовото чакане.. Седим, пушим, хилим се, след час вече само седим и пушим .. До нашата група седят две момчета с криминални погледи и шарещи по заешки очички. Единият казва - "..тези, дето ги изпържихме, се връщат.." и двамата побягват. Към тях се затичват все още пълнички момче и момиче, но не успяват да ги стигнат. Идват до нас и ни питат къде са отишли дилърите. Ние учудено смотоляваме нещо и те започват да си разказват - взели преди два часа страхотен материал от тези двамата - пет петички и идват за още, за втори път взимат, но от този материал не повръщали, а пък бил даже още по-готин.. Естествено, колкото и да ме е срам, че не съм се намесила, намира се друго момче, което казва, че ще ходи да им вземе - настъргва им мазилка, носи, те плащат и отиват в някакаква градинка да пушат. Връщат се след половин час и благодарят на пича, казват как през следващите почивни дни пак ще съберат пари, щото страшно ги кефи и одят..
|