Много ме кефи как схващаме нещата ние тук - уникални сме, няма такъв филм! Сума ти народи, беднички, необразовани, болни, молят за помощ големите и силните, налягат си парцалите, знаят си дереджето и драпат да им помогнат. В друга, но голяяяяма държава с древна история и консервативни традиции хората са другата крайност - надути, самоуверени, има само тяхна истина и правота, ама с една заплата си издържат семействата, барабар с манджата, колата и сметките. Ние сме уникуми - пълни неудачници и комплексари, вечно знаещи кой и как греши и как точно трябва да се направи всичко. Ползвали други народи Фейсбук, за да се организират къде и кога да протестират /нещо като пейджър :-) . Сядаме ние, кликваме върху подписката за еди-какво си и не само, че вече съвестта ни е спокойна, ами сме и горди, че имаме гражданско общество и вършим нещо! После на обявения митинг, примерно, идват 30 човека от 130 хиляди подписали и пак толкова заплашителни коментара от типа "Ще ви попилеем!"..
Малко офф от основната тема: Назначаваме служител, който ни споделя как от година не може да си намери работа, колко му е било тежко и как е ходел на интервюта за 20 лв надница и не са го взимали. Готов бил да почне и за 20-30 лв само и само да си храни семейството. Почва при нас за 50 лв дневно и две седмици всичко е прекрасно. Чува, обаче, новоназначеният, че на друг негов колега плащаме 80 лв и се почва мрънкане, ултиматуми, претенции.. Бързо забравяме, лесно дрънкаме, отлично мрънкаме..
|