|
@ Диаморф - Аз бях тоя, дето го мързи да си купи и отлага за утре. И още се получава - ето, миналата седмица много ми се друсаше, звъннах на дилъра, той отказа да дойде до нас, аз му казах, че съм в депресия и страшно много ми се друса, затова аз ще отида до него, но само след 2 минути, като си представих как трябва да се завлека до майната си, се отказах. Всъщност се отказах, щото беше час пик и дори с такси нямаше да стигна бързо, най-бързо щеше да е с метрото, ма то е на цели 200-300 метра от нас и ме мързеше да ходя до там. Това обаче не е от добрите ми моменти, щото на следващия ден въпросният дилър ми го донесе до нас, а на по-следващия пък ми отказа да дойде, обаче беше 10-11 вечерта и аз отидох с такси, т.е. отлагането в случая беше 15 часа.
В много други случаи обаче през тези почти 7г. отлагането ми е помагало - в началото (първите 1,5-2г.) беше от днес за утре да отложа, после дори само за няколко минути ми стигаше - когато ми се додруса вместо на мига да хукна да си взимам, да седна, да се упсокоя и да изпуша 1 цигара, и след това откривах, че всъщност вече не ми се друса... А след третата година и тия моменти годишно вече се брояха на пръстите на едната ми ръка. Сега нещо обаче съм в лош момент - преди 2 месеца, в края на март друсах веднъж 1 двайска, материала беше супер наистина, но самото чувство нещо не ми хареса, и си мислех, че вече съм доста ок, щом дори не ме кефи да ме носи хероина, нито се наслажавам на кика, (учудващо и за мен, но имаше кик) само че миналата седмица влязох в някъв филм и въпреки, че се сдържах първия ден, (или по-точно ме домързя) след това три дни се друсах яко... баси, мислех, че съм минал фазата, дето проблеми могат да ме накарат да се надрусам - може да са само десетина надрусвания, но ме тревожи доста фактът, че не спрях както преди месец, веднага щом усетя задоволителен кик, ами точно обратното - друсах докато толеранса (или насищането на организма) ми се качи дотолкова, че да не усещам 3 двайски накуп, като в началото т.е. първия път си сложих половин и я усетих, следващите два си слагах по цяла и пак ги усещах задоволително, но не се спрях дотам... Много съм объркан и раздразнен последните месеци и това не само заради друсането - като цяло се държа и реагирам крайно нетипично за мен, емоциите ми са също доста объркани, и на всичко отгоре (а може би именно заради напрежението покрай собственото ми объркване) почти непрекъснато имам чувството, че метадона не ми стига и съм леко абстинентен. Въобще нещо никак не вървят на добре нещата и почвам сериозно да се притеснявам.
|
Re: Стратегии за управление на импулса [re: D3y]
