|
Еее,тва за 'войната' си беше просто шегичка,изобщо не съм вложила някви войнствени настроения или пък съм почувствала подобна емоция спрямо мен от някой друг,особено пък от теб,дам..(и се надявам и да няма такива,де)
А колкото до читавите психолози,за съжаление и аз нямам опит с тях,а и в моята програма ми липсва причина да смятам обратното.Вярно,че съм на програма в Търново,а живея в Сф,и това донякъде би могло да бъде пречка за сериозна и благотворна психотерапия,но не е това причината съвсем.Не познавам никой от там,на който да му се води терапия от нашия доктор там,при все,че той е шефче и на психодиспансера в Търново и отделно,частно си приема клиенти за терапия,дето нямат общо с програмата (което си е негово право,де,абсолютно).
В нашата програма просто се дава метадон,само отвреме-навреме по някое конско,или съответно потупване по рамото,в зависимост от напредъка/неуспеха на програмата с времето..но и двете-крайно кратки и немотивиращи,хах.Аз съм отнасяла и от двете,а сигурно и не само аз.С това се изчерпва "терапията",която ни дава нашия док,но иначе е голяма душа,много зареждащ и приятен човек,просто не му се занимава явно...
Това е за нашата програма обаче,и то според моя опит и това,което знам от личен опит и от това,което сме си обсъждали помежду си с хората от там.Но и в никакъв случай не сме го взели много навътре,не знам някой от нас да усеща липсата на индивидуална психотерапия,редом с метадоновата.
Но то как ли да усещаш липсата на нещо,чиито вкус не знаеш?Как да знаеш,че обичаш или не ягоди,ако не си ял досега?Та,затова мисля,че не ни липсва и не ни пука.А вероятно е хубаво да има къде и с кого да поговорим неприкрито и супероткровено,с някой който вижда отстрани,и естествено,да знае за какво става дума,да е специалист.Вероятно би било благотворно.Вероятно....
От друг човек знам,че психотерапията,водена докато си на мед е нещо хубаво,много полезно и си има своите положителни страни,въпреки че допреди това смятах,че никой доктор-психолог или психиатър-на земята не може да знае какво ми е на мен,и съответно на това-да ми помогне по някакъв начин (ако изобщо думата "помощ" е адекватна тук).Така си мислех,и бях склонна да генерализирам нещата и да заключа,че щом на мен не би могло да бъде полезна терапия,значи и на другите зависими не би....такива,заблудени работи си мислех.
Но при всяко нещо-като пообщуваш с някой по-различен от теб,вече си даваш сметка за нещата,че ти не си мерило за всички и т.н..И така..
Та сигурно има истиснки специалисти-психолози,не може да няма.Из програмите,из частните кабинети и въобще.Но няма как да знам,не гастролирам из програмите,за да имам наблюдения,досега не съм сменяла програма откакто съм на мед.
Но дори и да има,мисля,че колкото и да е добър специалиста,колкото и супер запознат и отдаден да е на професията си,ако пациента на терапията отсреща ни приема,ни предава,файда от терапията,нали,защо да си губят един на друг времето? Колкото и да е голям психолога,няма как да помогне на човека,седнал срещу него,особено ако е пълен с предрасъдъци (като мен преди),че поради факта,че психолога не е бил на неговия хал никога,няма как да знае какво му се случва и как да му помогне.Или,ако просто пациента си седи затворен и не споделя какво му тежи,ако изобщо признае,че има такова нещо...
Ама,не знам всъщност.Всичко е многолико.
(п.с. Другото,което лично на мен ми се струва малко тъпо е това,че всяка отделен час психотерапия се плаща,и то не малко.Това би било ок,ако таксата в програмата не беше 200-300 лв,но при това положение на мен ми идва в повече...Но това си само мое мнение,естествено)
::On Sleepless road the Sleepless Go::
|
...до newboy82 [re: newboy82]
