Напълно си прав. Но все пак тук, говорейки за деца нямаме предвид съвсем малки... А по-скоро младите, които по един или друг начин все още зависят от родителите си - било материално или по друг начин... Те, такива млади хора неизбежно попадат в конфликтни ситуации - това си е нормално донякъде. Ама е добре въпреки тези ситуации това "дете" (млад човек) да може да погледне по-справедливо и хладнокръвно... да се замисли защо досадното дуднене на майката или цупенето на бащата не ги прави автоматично негови врагове... а всъщност те го обичат, ама нескопосано реагират... Разбираш ли за какво говоря? Да съумее да запази диалог (доколкото зависи от него).

Ама е трудно... Съгласна съм, че е трудно като ти дуднат ти да не се настроиш.. трудно е като ти тровят нервите ти да си справедлив и да признаеш, че въпреки досадните си забележки можеби има някакво зрънце истина в това, което ти говорят... Може би наистина те обичат, може би наистина ти искат доброто...

Ама е по-лесно да се иронизира, че досадните родители желаят все доброто "всичко е за добро", а е далеч по-трудно да признаеш, че някой има право.. както го направи Sarfa...