Ами,за целия си келешлък съм си виновен сам,мама и татко не сгрешиха никъде.
Сега съм родител,имам 2 деца,едното е със Синдром на Даун и го обичам повече от всичко на света,вече знам какво е да си родител.
Имах си приключенска жилка и обичах да летя...
Биех се,пиех,друсах,скачах с парашути,преместих се в друг град с 20 лева в джоба,винаги се стараех да надвивам страховете си - нямам страх от никой,ни от човек,ни от дрогата...друсах се и никога не ми е било проблем.И все пак въпреки,че имах своите моменти,имам доста загубени точки в мача с живота,по вина единствено на мен.
Хвала ти,майче,за всичко,поклон и на теб,тате!
Да сте ми живи и здрави!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите