Мам, виж на теб с удоволствие отговарям. Говорили сме си много тук, ако си спомняш. Специално за вината, тя е много различно чувство от отговорността. Вината гние, тя изяжда хората отвътре. Това чувство го има сигурно и сина ти, най-вероятно. Това чувство е едно от малкото, което рядко се опитваме да контролираме, защото някак си се приема от всички. Но много хора се връзваме в него и се оплитаме ужасно, а то ни унищожава.

Отговорността е просто признание, не самообвинения, не мъка и болка. А вината носи в себе си само мъка, мъка която се прехвърля и към другите, и те започват да се чувстват виновни и те се разяждат.

Ако знаеш само колко бих искала повече хора да се опитат да осъзнават нещата, дори неща които са сбъркали, без вина. Хора сме, всички сме в една и съща каша. Да си каже човек "да, сбърках, нараних ужасно някой с мои действия или бездействия", това може да се изкаже и като отговорност и като чувство за вина. Не знам как да обясна разликата. Едното е осъзнаване със спокойствие, с разбиране ЗА себе си и другите (а не КЪМ тях), а другото- гнилоч. Така ги разпознавам аз, по чувството.

Компромис: Бившата Душа за продан, още по-бившата acro