Има няколко типа родителски реакции - едни обвиняват т.нар. от теб "лоши приятели", други някаква конкретика /дилъри, квартал, среда/, но най-масовата агресия е срещу веществото, този "дяволски ХЕРОИН".. Е, както в по-голямата част от живота ми, аз нямах късмета ситуацията ми да стане стандартна. Виновна бях АЗ. За всичко. За моята слабост. За продрусването на съседчето. За това, че съм паркирала там, където през нощта някой ме е чукнал. Единствените, които бяха допуснати да споделят вината ми, бяха МОИТЕ недостатъци - мързела МИ, самонадеяността МИ, лигавщината МИ...
С извинение за егоизма, ама щеше да ме устройва всякаква чужда вина, само да не е единствено моята, да му се не види. Ако щете вярвайте, но очите ми се насълзяват като гледам в някое блудкаво и посредствено предаване някоя майка как кълне от дилър до продавача на вестници пред блока, които са покварили нейното нежно, умно, чисто и неопетнено дете /което впоследствие се оказва 34 годишен тарикат, с игриво шарещи очички и татуирани гърди/.. Как ми се иска само веднъж, ей така, за мой кеф, моята майка да се изложи така, да дрънка заблудено и хаотично самоизключващи се глупости, да вряка, обвинявайки някакви абстрактни сатанински персони, носещи вината за всичко в живота ни от потопа насам. Ама нямааа..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eti.. на 02.03.11 10:55.