Инфанта, трябваше да ми отговориш по-късно, сега не е много време за писане на това което искам да кажа. Написах горното си мнение с две идеи в главата си: да ти покажа че всички можем да се изживяваме като пълни с велики емоции и да провокирам настоящия ти отговор.

В този форум съм по няколко причини, но една от тях е да наблюдавам и в себе си и в другите груповото развитие. Не си мисли че стоя отстрани с таблета и молив и правя анализ на всички, поставяйки се над тях- това е редовна реакция, не е лоша, но е далече от истината. Човек може да участва в нещо и все пак да го наблюдава. Темата на форума сама по себе си е едно табу в живота и няма как да не събере хора, които инстинктивно търсят да се групират- да бъдат разбрани, изслушани и може би и някаква помощ.. Затова и тук е идеално за този тип наблюдения и за собствено развитие. Проблемът обаче е дали се развиваме пишейки тук или идваме само да си излеем емоционалната диария, обличайки я в красиви думи и много лееща се обич и разбиране, които имат само за цел да се впишем по-лесно в групата. Дали наистина се развиваме или си намираме нови извинения, за да си останем същите, но ако може с идеята че сме напреднали и сме станали по-силни и знаещи?

Инфанта, отговори ми, ама размисли първо, ЗАЩО аджеба реши да отговориш че и ти изпитваш редовно това чувство? Нима езикът може да представи моите чувства, ситуации, усещанията върху кожата, че да се асоциира някой с това? Не си ли задаваш въпроса, дали просто ти не си прочела едни думи, върху които всеки един човек може да сложи собственото си значение? Можеш ли да знаеш че описаното от мен, е подобно на изпитаното от теб? ЗАЩО търсим асоциация, припознаваме се в някакви чужди изживелици и мисли, съшиваме си някакви емоции от всичко това и в крайна сметка вадим едно клише? Знаеш ли че това прави всичко в нас.. банално, стандартно? Много е приятно да е в група човек, но това го затваря- губи индивидуалността.

Та, въпросът е такъв: Защо? Отговор няма, не и универсален разбира се. Но аз не искам клишета, искам това което е вътре в теб, дори да е заклеймено от обществото като грозно или срамно. Не искам да чувам как се изживяваш, а как си.

Пиша ти това, защото смятам че имаш достатъчно ум, за да разбереш какво ти казвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите