"...Общо взето страдам от достъчно ниско самочувствие, за да се самосаботирам всеки път, когато постигна някакъв успех..."

Да не ти пука миличка! Ти прави каквото трябва пък да става каквото ще!

И аз така бях преди време. На нас жените ни насаждат чувството за малоценност от невинна детска възраст. Особено в ориенталската ни държава, поради куп причини, свързани с историята и обществото ни като цяло проблема е още по-голям.

След време започнах да се самооценявам самичка (тъй като нямаше кой да ме потупва по рамото при добри успехи). А и ми беше трудно в комбинацията конкуренция с по-голям брат - идол на майка ми, който беше трудно достижимия гений.

В това застрашаващо идентичността и доброто ми самочувствие обграждащо ме малко "общество" реших да тегля една на всички и да заживея сама.

Оставайки сама анализирах всички липси и пропуски и не ми остана нищо друго, освен да си налягам парцалите и да си ги "лекувам", както и да си набавям липсващата любов и самочувствие къде от хора, къде от други източници, но най-вече от самата себе си.

Непрестанно си отбелязвам всички успехи като имам предвид обстоятелствата при които живея, както и нашата "грижовна" мащеха България, където все още съм.

А за неуспехите - не ги мисля много, гледам да си прощавам и да продължавам напред...

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите