|
Ей, за пореден път се убеждавам, че това жените сме, както казват руснаците "Уроду все не в угоду..".. Аз имам всичко това, че и отгоре... Пета година летя в облаците от такава любов, каквато не съм си и представяла в най-смелите си мечти. Животът ми е разкошен смях, луда словесна еквилибристика.. Намери се човек, който ми показа готиния ироничен поглед към бита, събуди вариант да пея силно и фалшиво, докато мия съдове.. научи ме на любов.. И аз се наслаждавам, летя.. И пусто пак се намира някакво малко гадно чекмедже в моето кански деформирано и жалко съзнание, в което си стоят спомените.. Що за човешко същество съм, що за нагон е това, как нещо, свързано с отрицателни емоции, нещо, споменът за което ме кара да се вледенявам от ужас, как може пак да липсва - не мога да си обясня.. Липса ли е това, носталгия ли, мазохизъм ли.. След толкова години на метадон /пия по 3 кубика/, нищо не съм докосвала, едно питие не съм пила, нищо не липсва на физиката ми, в живота ми.. И пак като пълен дебил все някакси се случва веднъж на два месеца краката ми сами да ме отведат до наркоманското кафе, за десет минути за едно кафе преди бачкане.. Нито имам какво да търся там, вече почти нямам приятели сред новите разноцветни попълнения.. Чувам за поредния починал, гледам с ужас поредната душа, чешеща лицето си как си сваля панталона, за по нагледен разказ около някакъв абцес, в съзнанието ми някакси се преплитат несъпоставимите съчувствие и отврат, укор и примирение, ту усещам онази прословута партизанщина, онова обединяващо усещане на различността, бунтарщината, ту изтръпвам при вида на някой минаващ колега, който би ме видял на такова място...
Имам несвършена работа за седмица напред, но всеки ден все намирам време да влезна тук и да ви чета. Дали проклетата тайна, че не споделих с човека си зависимостта си /ама тогава така ми беше удобно, после започна самозалъгването, че е вече късно../, ме тормози или просто винаги ще си ме влече.. Що за парадоксален хаос е в главата ми?
Извинете дългото писане, но явно само тук очаквам да бъда разбрана.. Предполагам, че след излиянията ми ще последват линкове към психиатрични кабинети , но не се сдържах да си споделя емоцията..
Редактирано от Eti.. на 21.01.11 11:55.
|
Re: Invisible [re: Etnesba]
