родителите ми имаха допир със зависими още в началото на 90-те.тогава съм била 6-годишно лапе.и въпреки,че не съм имала идея какво представляват наркотиците,бях всекидневно предупреждавана да не се занимавам с такива субстанции,защото са опасни;смъртоносни и т.н. на 12 вече бях заклеймена от баща ми(въпреки,че дори н,е бях пробвала и алкохол),че съм наркоманка,а приятелките ми,които имаха лошия късмет да дойдат в къщи-като дилъри.постоянното оглеждане на зеници,поведение,реакции от негова страна ме изнервяха ужасно
на 18-когато наистина се закачих думите на баща ми бяха-казах ли ти!не знам дали по някакъв начин този натиск и психически тормоз са наклонили везната в полза на хероина,не ме и интересува.
сега проблема е,че старата песен започва на нов глас.малко ме е срам да го споделя..синът ми,който е на 2г и 5м(!) в момента е подложен на същия оглед.постоянно ме обвиняват,че го друсам,или че някой друг му дава някакви вещества,за да го зариби.и това се повтаря всекидневно.
майка ми,която винаги ме е подкрепяла и е взимала моята страна се опитва да озапти татко,но в крайна сметка разговора прераства в скандал.и милото ми момченце е свидетел на това.нямам възможност да живея сама(таткото не помага с нищо-практически се е отказал от сина си)и много се притеснявам,че тази негативна енергия ще му се отрази пагубно!а и на мен ми е писнало ежедневно да ми се набива в главата какъв провал съм и колко лоша майка съм

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите