Жалко че мен никога не са ме харесвали добри и готини момчета :((( Винаги са ме харесвали или някви смотяняци, дето са супер скучни или някви гадни копелета които се кефят да тъпчат някой от женски пол и от това да се чувстват велики. Честно казано отчаях се от л/бовта и толкова завиждам като видя някви щатливи двойки дето са заедно от 10 години и са толкова един за друг.
..........................

По мое мнение и съдейки по моя си опит, действително мъжете носят в повечето случаи вината за разпада на една връзка. Самозабравят се, стават груби и когато момичето почне да си отстоява своето - посягат дори. Това, за което жените не си дават сметка е, че по принцип мъжете трудно разбират някои женски черти. По тоя повод си спомням какво ми каза баща ми, като съм бил на 15-16 и когато му се оплаквах нещо от гаджето ми: "Жестока грешка е да анализираш една жена или момиче от позицията на мъжкото си съзнание и мироглед. Приеми я каквато е, а ако не можеш - напусни я. Никога не удряй момиче, защото така посягаш на всичко мъжко в теб". И сега, след като съм на над 30 и когато имам доста сериозна връзка, осъзнавам колко е бил прав. Никога не питам приятелката ми защо плаче на някой филм, никога не я питам защо се преоблича изцяло, след като разбере, че няма да ходим в еди кой си клуб, а в някой друг; винаги й отговарям, че изглежда чудесно, когато ме пита как й стои дадена дреха. Никога не й давам зор, докато се конти, просто я чакам седнал и си мисля: "Господи, благодаря ти, че съм мъж! Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти...!".

Исках да кажа, че момчетата реагират в една връзка по начина, по който са били учени и според семейния модел, на който са били свидетели. Но и от това правило има доста изключения.