|
Не знам...аз и моята майка винаги сме имали този тип топли взаимоотношения,и даже,колкото и протворечиво,на такива,каквито описах по-горе нашите взаимоотношения,ми е трудно да ги нарека "приятелски".
Да,с мама сме приятелки,такива,които никога,за нищо на света няма да се предадат една друга,но за нас-и за мен,и за нея,връзката ни си я възпремаме като такава между истински любящи една друга майка и дъшеря,майка и дете.
Била съм разделена от майка ми на няколко пъти,за по няколко месеца,а най-дългия период е бил година и два месеца...по времето на моето Пътешествие...тогава имах възможност да порасна,да се изправя съвсем сама в лице с реалния живот,като често пъти съм била в беда,а много самотна.Но винаги съм била уверена в Пътя си и в мечтата си също-че мога да я сбъдна,и че затова може би се налагат някои малки жертви.С времето открих,че самотата ми ме е научила,обогатила,сприятелих се с нея и заживях в хармония със себе си,без да се страхувам.И макар и далече от майка ми,усещах присъствието й,а и говорехме по телефона,пишехме си имейли,пращахме си писма по пощата дори,за да може мама да ми прати целувка от милите й,красиви устни,залепени на листа хартия,хах.
Нямам против и думата "дондуркане" (макар че знам,че Терпсихора не визира нашите отношения с мама),макар думичката да е малко тъпа,откъм звучене.Не ме е срам да си призная,че мама,и до днес ме гушка и ми дава целувки и милувки.Ние,в нашето смейство,просто винаги сме били такива,много сърдечни и топли (но забелязах за себе си,че съм такава само в семейството си и с гаджето ми...ужасно много мразя да се разцелувам с всеки познат и непознат,пък в лудата ми младост,хах,все се случваше да вирея в среда на хипита и всякви ню ейдж булшит ориентирани персонажи,които обожават да се прегръщат и целуват одухотворено..та понякога направо ми идваше да фрасна някого в събраните за превзета целувка устенца,хихик).
Не ме е срам да си кажа и,че когато сънувам кошмари нощем (а това се случва често),когато се случи мама да спи близо до мен,да се промъкна и да се шмугна при нея,в нейното легло,където мога да се сгуша и спокойно,защитена да заспя...
Затова ми е трудно,и несвойствено да нарека отношенията с мама ::приятелски::..по-скоро си ги усещам като майка и дете...но не съм отгледана под похлупак.Не мисля,че ако майка ти те гушка и обгражда с нежна обич,това означава,че си разглезен и твърде мекушав...за мен означава просто,че това е нашия си начин да си показваме колко се обичаме...
Все едно,аз успях да порасна,отделих се,напътувах се,насамотствах се и израснах-допусках грешки,сбъднах мечти,опитах се да остана добра,дори в белите,които волно или неволно забърквах и моята майка бе до мен винаги,каквото и да правех,даже и в най-лошото бе до мен.А не трябва ли да бъде така?Защо едно дете трябва само да се очука и ошлайфа в живота си,без емоционалната,обична подкрепа на майка си,само за да се докаже,че е израснало само,че дълбжи всичко на себе си?Защо само да се блъска в живота,като може до него да бъде безкористната и безусловна обич на майка му?
И този тип връзка с майката може да бъде поддържана и без да живеят заедно,и без да са лепнати едно за друго като плик и марка.Ако са истински,ако става дума за висша форма на разбиране помежду им,детето,и да се отдели физически от майката,да замине да живее далече от нея,любовната връзка си остава и разстоянието изобщо не е проблем,поне за мен не е било проблем.И няма да бъде пречка никога за нас,с майка ми.
Това си е мое мнение,де...аз така пораснах и ако някога имам дете,бих искала,ако на него му идва отвътре,като на мен-и то да отрасне така.Макар,че се съмнявам,че мога да бъда толкова добра,колкото е моята майка..но кой може да каже,аз не мога-не и преди самата аз да съм станала майка.
Други хора израстват по-разделени от майка си,те порастват и друг тип хора;и на двете групи ужасно много ни личи,ами личи си някакси,поне аз много ги разпознавам-разликите в хората,пораснали в различна семейна среда.Виждам разликата между мен и моята братовчедка например,която е възпитана от строга и сдържана,и мен-възпитана от моята толерантна,и любовеобилна майка..и без да подчертавам своето предимство,усещам,а и имам нейното признание години по-късно,че на нея нещо й е липсвало винаги от майка й,а на мен не ми е липсвало нищо в това отношение.Според мен тя е изгубила в няква степен,нещо недовършено има в отношенията с нейната майка,но това изобщо не значи,че те не се обичат.Тя също много обикаля по света,и досега живее в Португалия,и с майка й си стават все по-далечни,а аз с моята майка,и на оня край на света,се усещах близка,сякаш в прегръдка.
Не знам..важното е човек да бъде щастлив.Да порасне щастлив и добър,и като дете,а и като пораснал вече да се чувства винаги защитен.
Защото,според мен,винаги си оставаме уязвими,и във всеки един момент,колкото и да сме стабилни,възрастни и даже вече станали родители самите ние,може да загубим почва под краката си и да се появи нуждата и нас да ни приласкае нечии безкористни обятия.А по-безкористни от майчните не познавам....
:: On sleepless road The sleepless go::Редактирано от psyromantic на 17.01.11 23:34.
|
Re: Семейната среда ,какво мислите? [re: xexo]
